Спра ли да виждам над мене звездите
как ми намигат, как ми се смеят
Или пък престана да чувам тревите

Нечовешко е просто, ДЖиСиЕма крещи
От онези познати, влудяващи тактове
Време е да паркирам BMW`то „Мечти”

За любовта тук ще взема да драсна,
Да видя, ей тъй, кво шса получи
скромността си пословична уж да надрастна

У нас не се заключва, не звънете.
Вратата зее, влизайте направо.
Ако лично не отворя, ми простете.

Ей тука идвам `са оплача
какво ми сториха на мен!
Да нижа рими ма завлачат